Коприва

Латинското име на това многогодишно тревисто растение е Urtica dioica L. Копривата достига дължина от 150 см., притежава дълго коренище. Стъблото е вдървено в основата и изправено, листата - сърцевидни и продълговати, са разположени едно срещу друго.

 Характерно за копривата е, че цялата е покрита с парливи власинки. Цветовете са еднополови, дребни и зелени на цвят. Цъфти в периода май - септември. Плодът представлява едносеменно орехче. Различава се от гръцката коприва.

Копривата е с широко разпространение из цяла България.

Използват се както листата, така и коренищата. Листата се събират от май до септември, а коренищата от септември до ноември. Листата се берат, докато са още млади, а корените се изкопават.

Състав и употреба

Листата са богати на дъбилни вещества, витамин С, К, каротеноиди, пантотенова киселина, ситостерол, виолаксантин и хистамин, а корените - дъбилни вещества, нишесте.

Копривата се употребява в народната медицина още през древността. Нейният сок и стрити листа действат кръвоспиращо и антианемично.

Като билка е известна при храносмилателни проблеми и диария, бъбречни заболявания, хроничен бронхит, захарна болест, ревматизъм, обилно менструално кръвотечение, също и при хемороиди. Използва се и при косопад и оттоци.

Известно е кръвосъсирващото й действие, ето защо широко се употребява при маточни кръвотечения.

Гръцката коприва се употребява в нашата народна медицина със същата цел, тъй като има сходно действие.

За приготвянето на запарка от коприва са нужни 4 чаени лъжички сухи листа, които се сваряват в 250 мл вода.

За лечение на косопад се приготвя запарка от 100 грама листа, които трябва да врат 30 минути в половин литър вода и още толкова оцет. Сместа се втрива в корените или се измива косата с нея.