Обикновена тиква

Тиквата е едногодишно културно растение, което цъфти през юли, а плодовете узряват през септември – октомври.

Стъблото е стелещо се, а листата едри с дълги дръжки. Цветовете са двуполови, с 7 -10 см. Диаметър. Плодът е продълговат или кълбовиден, 15 – 40 см в диаметър.

Принадлежи към семейство тиквови.

Използва се широко в народната медицина, като употребяеми са семената и месестата част.

У нас най  - известния сорт тикви са костенките, но тъй като кората им е много нежна трябва да се съхраняват внимателно, защото и най – малкото нараняване води  до гниене на плода. Могат да се съхранят до края на януари.

За разлика от тях, мускатните тикви да доста по – трайни . Кората е по - дебела и ги предпазва от изсушаване. Наричат ги също цигулки, заради формата която притежават.

Най - трайни са турските тикви, които се запазват до пролетта, но не притежават същите вкусови качества като останалите два вида.

Тиквите, подходящи за съхранение са добре узрели с запазени дръжки.

Времето на прибиране на тиквите е падането на първата слана. Ако се изчака до по -късно нежната им кора се покрива с петънца,които водят до развалянето на плода. Поставят се в суха слама в тъмни помещения, за да се запазят за по - дълго и да се предпазят от изсъхване. Най-подходяща е температура от 1 до 14 градуса и влажност на въздуха до 70%.

Ниските температури водят до разваляне.

За родина на тиквата се счита Африка, като много източници твърдят че тя е съществувала още през 7000 г.п.н.е. Индианските племена са я боготворели заради нейните вкусови и лековити качества.

Съдържание и употреба

По хранителна стойност тиквата се доближава с тази на картофа.

Тиквите съдържат минерални соли като калций, магнезий, желязо, мед, фосфор, кобалт, натрий, фосфор. Тиквите съдържат и каротин. Колкото е по - наситен цветът и толкова  по – голямо е съдържанието му.

Не липсват и витамини С, В1, В2 И РР.

Калиевите соли в сравнение с натриевите се намират в съотношение 675 :1, което прави тиквата изключително полезна за тези страдащи от бъбречни и сърдечносъдови заболявания.

В тиквата има нежна целулоза и ниска киселинност, което я прави подходяща за хора страдащи  от стомашни заболявания.

Пектинът в нея е полезен а хора, страдащи от заболявания на дебелото черво.

Тъй като се смята за лека храна е подходяща за хора, възстановяващи се от боледуване.

Заради ниската си калоричност се препоръчва при диети ,целящи намаляване на теглото.

За заболявания на черния дроб и жлъчката се препоръчва консумация на тиква в продължение на поне месец.

За облекчаване на екземи и изгаряния се препоръчва компрес от настъргана тиква.

Железните соли и фосфора в нея я правят препоръчителна за пациенти, страдащи от малокръвие.

Тиквата е добро и леко диуретично средство.

Препоръчва се за болни от хепатит и холецестит.

Тиквата е чудесно средство против повръщане,използвано от бременни и страдащи от морска болест.

Тиквата успокоява нервната система и се препоръчва при безсъние.

В Индия тиквата се използва за лечение на туберкулоза.

Срещу невроза се смила половин килограм тиква и се смесва с 100 грама мед. Тази смес се поставя като компрес в долната част на шията като това се повтаря сутрин и вечер в продължение на 10 дни.

Срещу екзема се смилат 300 грама сурова тиква и се намазва засегнато място в  продължение на 100 дни .Измива  се с хладка вода.

Срещу  стрес се смесват една супена лъжица тиква, 2 лимона, 1 супена лъжица мед и чаша вряща вода. Сместа се изпива на малки глътки.