Обикновена тиква
Тиквата е едногодишно културно растение, което цъфти през юли, а плодовете узряват през септември – октомври.
Стъблото е стелещо се, а листата едри с дълги дръжки. Цветовете са двуполови, с 7 -10 см. Диаметър. Плодът е продълговат или кълбовиден, 15 – 40 см в диаметър.
Принадлежи към семейство тиквови.
Използва се широко в народната медицина, като употребяеми са семената и месестата част.
У нас най - известния сорт тикви са костенките, но тъй като кората им е много нежна трябва да се съхраняват внимателно, защото и най – малкото нараняване води до гниене на плода. Могат да се съхранят до края на януари.
За разлика от тях, мускатните тикви да доста по – трайни . Кората е по - дебела и ги предпазва от изсушаване. Наричат ги също цигулки, заради формата която притежават.
Най - трайни са турските тикви, които се запазват до пролетта, но не притежават същите вкусови качества като останалите два вида.
Тиквите, подходящи за съхранение са добре узрели с запазени дръжки.
Времето на прибиране на тиквите е падането на първата слана. Ако се изчака до по -късно нежната им кора се покрива с петънца,които водят до развалянето на плода. Поставят се в суха слама в тъмни помещения, за да се запазят за по - дълго и да се предпазят от изсъхване. Най-подходяща е температура от 1 до 14 градуса и влажност на въздуха до 70%.
Ниските температури водят до разваляне.
За родина на тиквата се счита Африка, като много източници твърдят че тя е съществувала още през 7000 г.п.н.е. Индианските племена са я боготворели заради нейните вкусови и лековити качества.
Съдържание и употреба
По хранителна стойност тиквата се доближава с тази на картофа.
Тиквите съдържат минерални соли като калций, магнезий, желязо, мед, фосфор, кобалт, натрий, фосфор. Тиквите съдържат и каротин. Колкото е по - наситен цветът и толкова по – голямо е съдържанието му.
Не липсват и витамини С, В1, В2 И РР.
Калиевите соли в сравнение с натриевите се намират в съотношение 675 :1, което прави тиквата изключително полезна за тези страдащи от бъбречни и сърдечносъдови заболявания.
В тиквата има нежна целулоза и ниска киселинност, което я прави подходяща за хора страдащи от стомашни заболявания.
Пектинът в нея е полезен а хора, страдащи от заболявания на дебелото черво.
Тъй като се смята за лека храна е подходяща за хора, възстановяващи се от боледуване.
Заради ниската си калоричност се препоръчва при диети ,целящи намаляване на теглото.
За заболявания на черния дроб и жлъчката се препоръчва консумация на тиква в продължение на поне месец.
За облекчаване на екземи и изгаряния се препоръчва компрес от настъргана тиква.
Железните соли и фосфора в нея я правят препоръчителна за пациенти, страдащи от малокръвие.
Тиквата е добро и леко диуретично средство.
Препоръчва се за болни от хепатит и холецестит.
Тиквата е чудесно средство против повръщане,използвано от бременни и страдащи от морска болест.
Тиквата успокоява нервната система и се препоръчва при безсъние.
В Индия тиквата се използва за лечение на туберкулоза.
Срещу невроза се смила половин килограм тиква и се смесва с 100 грама мед. Тази смес се поставя като компрес в долната част на шията като това се повтаря сутрин и вечер в продължение на 10 дни.
Срещу екзема се смилат 300 грама сурова тиква и се намазва засегнато място в продължение на 100 дни .Измива се с хладка вода.
Срещу стрес се смесват една супена лъжица тиква, 2 лимона, 1 супена лъжица мед и чаша вряща вода. Сместа се изпива на малки глътки.